1 In the first book, O Theophilus, I have dealt with all that Jesus began to do and teach,2 until the day when he was taken up, after he had given commands through the Holy Spirit to the apostles whom he had chosen.3 He presented himself alive to them after his suffering by many proofs, appearing to them during forty days and speaking about the kingdom of God.4 And while staying with them he ordered them not to depart from Jerusalem, but to wait for the promise of the Father, which, he said, “you heard from me;5 for John baptized with water, but you will be baptized with the Holy Spirit not many days from now.”6 So when they had come together, they asked him, “Lord, will you at this time restore the kingdom to Israel?”7 He said to them, “It is not for you to know times or seasons that the Father has fixed by his own authority.8 But you will receive power when the Holy Spirit has come upon you, and you will be my witnesses in Jerusalem and in all Judea and Samaria, and to the end of the earth.”9 And when he had said these things, as they were looking on, he was lifted up, and a cloud took him out of their sight.10 And while they were gazing into heaven as he went, behold, two men stood by them in white robes,11 and said, “Men of Galilee, why do you stand looking into heaven? This Jesus, who was taken up from you into heaven, will come in the same way as you saw him go into heaven.”12 Then they returned to Jerusalem from the mount called Olivet, which is near Jerusalem, a Sabbath day's journey away.13 And when they had entered, they went up to the upper room, where they were staying, Peter and John and James and Andrew, Philip and Thomas, Bartholomew and Matthew, James the son of Alphaeus and Simon the Zealot and Judas the son of James.14 All these with one accord were devoting themselves to prayer, together with the women and Mary the mother of Jesus, and his brothers.15 In those days Peter stood up among the brothers (the company of persons was in all about 120) and said,16 “Brothers, the Scripture had to be fulfilled, which the Holy Spirit spoke beforehand by the mouth of David concerning Judas, who became a guide to those who arrested Jesus.17 For he was numbered among us and was allotted his share in this ministry.”18 (Now this man acquired a field with the reward of his wickedness, and falling headlong he burst open in the middle and all his bowels gushed out.19 And it became known to all the inhabitants of Jerusalem, so that the field was called in their own language Akeldama, that is, Field of Blood.)20 “For it is written in the Book of Psalms, “‘May his camp become desolate, and let there be no one to dwell in it’; and “‘Let another take his office.’21 So one of the men who have accompanied us during all the time that the Lord Jesus went in and out among us,22 beginning from the baptism of John until the day when he was taken up from us—one of these men must become with us a witness to his resurrection.”23 And they put forward two, Joseph called Barsabbas, who was also called Justus, and Matthias.24 And they prayed and said, “You, Lord, who know the hearts of all, show which one of these two you have chosen25 to take the place in this ministry and apostleship from which Judas turned aside to go to his own place.”26 And they cast lots for them, and the lot fell on Matthias, and he was numbered with the eleven apostles.
Luke 1
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?35 Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.46 И рече Мариам: душата ми величае Господа,47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;52 свали силни от престоли и въздигна смирени;53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –55 както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
