Петицията на Неемия

Nehemiah 2

1 В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него, 2 царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших 3 и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“ 4 А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог 5 и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“ 6 Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати. 7 След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея; 8 а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене. 9 И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма. 10 Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните. 11 Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена. 12 Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше. 13 Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън. 14 След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех, 15 излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах. 16 А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото. 17 Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“ 18 След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело. 19 Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“ 20 И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“