1 Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар.2 За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал.3 И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам:4 „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“5 А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде.6 Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“7 Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“8 Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него,9 като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: „Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?“10 Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: „Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!“ Така му кажи: „Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми.11 И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове“.“12 На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“13 Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините.14 И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“15 Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.16 Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове.17 Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.18 Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим.19 Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес.20 А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда.21 След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син.22 Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек:23 „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ:24 „Така казва Господ: „Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене“.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.25 А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил.26 Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом,27 защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“28 И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“29 И единия постави във Ветил, а другия – в Дан.30 Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях – чак до Дан.31 Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове.32 Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници.33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.
2 Chronicles 10
1 Rehoboam went to Shechem, for all Israel had come to Shechem to make him king.2 And as soon as Jeroboam the son of Nebat heard of it (for he was in Egypt, where he had fled from King Solomon), then Jeroboam returned from Egypt.3 And they sent and called him. And Jeroboam and all Israel came and said to Rehoboam,4 “Your father made our yoke heavy. Now therefore lighten the hard service of your father and his heavy yoke on us, and we will serve you.”5 He said to them, “Come to me again in three days.” So the people went away.6 Then King Rehoboam took counsel with the old men, who had stood before Solomon his father while he was yet alive, saying, “How do you advise me to answer this people?”7 And they said to him, “If you will be good to this people and please them and speak good words to them, then they will be your servants forever.”8 But he abandoned the counsel that the old men gave him, and took counsel with the young men who had grown up with him and stood before him.9 And he said to them, “What do you advise that we answer this people who have said to me, ‘Lighten the yoke that your father put on us’?”10 And the young men who had grown up with him said to him, “Thus shall you speak to the people who said to you, ‘Your father made our yoke heavy, but you lighten it for us’; thus shall you say to them, ‘My little finger is thicker than my father's thighs.11 And now, whereas my father laid on you a heavy yoke, I will add to your yoke. My father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.’”12 So Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king said, “Come to me again the third day.”13 And the king answered them harshly; and forsaking the counsel of the old men,14 King Rehoboam spoke to them according to the counsel of the young men, saying, “My father made your yoke heavy, but I will add to it. My father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.”15 So the king did not listen to the people, for it was a turn of affairs brought about by God that the LORD might fulfill his word, which he spoke by Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.16 And when all Israel saw that the king did not listen to them, the people answered the king, “What portion have we in David? We have no inheritance in the son of Jesse. Each of you to your tents, O Israel! Look now to your own house, David.” So all Israel went to their tents.17 But Rehoboam reigned over the people of Israel who lived in the cities of Judah.18 Then King Rehoboam sent Hadoram, who was taskmaster over the forced labor, and the people of Israel stoned him to death with stones. And King Rehoboam quickly mounted his chariot to flee to Jerusalem.19 So Israel has been in rebellion against the house of David to this day.
