1 След това Ахитофел каза на Авесалом: „Ще избера дванадесет хиляди души и ще започна да преследвам Давид още тази нощ.2 Ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце. Така ще го уплаша. Тогава всички, които са заедно с него, ще се разбягат. А аз ще убия само царя.3 По този начин ще върна при тебе целия народ, както младоженка се връща при мъжа си. Ти посягаш на живота само на един-единствен човек. Тогава целият народ ще миряса.“4 Тези думи допаднаха на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.5 Между това Авесалом нареди: „Повикайте архитеца Хусий. Да чуем какво ще каже той.“6 Хусий дойде при Авесалом, който му каза: „Така и така каза Ахитофел. Да постъпя ли според предложението му? Ако ли не, говори ти.“7 А Хусий каза на Авесалом: „Този път съветът, който Ахитофел е дал, не е добър.“8 И Хусий продължи: „Ти познаваш баща си и неговите мъже – те са храбри и силно раздразнени като мечка в полето, лишена от малките си. А баща ти е човек войнствен; той няма да престане да нощува с войните.9 Ето сега той се крие в някоя пещера или на друго място. Ако някой падне поразен при първото нападение върху тях, тогава всеки, който чуе, ще каже: „Воините, които тръгнаха след Авесалом, са разбити.“10 Поради това и най-храбрият, сърцето на когото е като лъвско сърце, ще падне духом. Защото цял Израил знае колко е храбър баща ти и колко храбри са воините, които са с него.11 Затова моят съвет е: „Нека при тебе да се събере цял Израил – от Дан до Вирсавия, многоброен като морския пясък, и ти лично ще го поведеш на бой.12 Тогава ще потеглим против него, където и да е той, и ще го нападнем, както роса пада на земята. От всички мъже, които са с него, няма да остане нито един човек.13 Ако пък той се оттегли в някой град, тогава цял Израил ще донесе при този град въжета и ние ще го завлечем в реката, така че от него и камъче няма да остане“.“14 В отговор Авесалом и цял Израил заявиха: „Съветът на архитеца Хусий е по-добър от Ахитофеловия съвет.“ Така Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Той злочестина върху Авесалом.15 И Хусий каза на свещениците Садок и Авиатар: „Ахитофел съветва Авесалом и старейшините Израилеви така и така, но аз посъветвах така и така.16 А сега бързо съобщете на Давид следното: „Тази нощ не оставай при равнинните бродове в пустинята, а по-бързо премини оттатък Йордан, за да не загинат царят и всички воини, които са заедно с него“.“17 Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогел, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им съобщи това, а те отидоха и съобщиха всичко на цар Давид.18 Но ги видя един млад мъж и съобщи на Авесалом. Тогава и двамата тръгнаха бързо и отидоха в къщата на един човек в Бахурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха в него.19 А жена му взе една покривка и я простря върху отвора на кладенеца, насипа върху нея грухано жито, така че нищо не се забелязваше.20 Когато мъжете на Авесалом дойдоха при жената в тази къща, те попитаха: „Къде са Ахимаас и Йонатан?“ А жената им отговори: „Преминаха реката през брода.“ Те търсиха, но не ги откриха и се завърнаха в Йерусалим.21 Когато си заминаха, двамата излязоха от кладенеца, отидоха и съобщиха на цар Давид: „Ставайте и бързо преминете през реката, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет против вас.“22 Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.23 Ахитофел, като видя, че съветът му не е възприет, оседла осела си и се върна в родния си град. След като даде на домашните си последни наставления, се обеси. Така той умря и го погребаха в бащиния му гроб.24 Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Йордан заедно с цял Израил.25 Вместо Йоав за вожд над войската Авесалом постави Амесай. А Амесай беше син на един човек на име Йефер от Йезреел, майка му беше Авигея, дъщеря на Наас, сестра на Саруя, майката на Йоав.26 А Израил се разположи на лагер в галаадската страна заедно с Авесалом.27 Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонска, Махир, Амиилов син от Лодавар, както и галаадецът Верзелий от Роглим28 донесоха постелки, блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и печени зърна, боб и леща и други печени зърна,29 мед и масло, овче и краве сирене. Всичко това бе донесено за храна на Давид и на тези, които бяха заедно с него, защото казаха: „Хората са гладни, уморени и жадни в тази пустиня.“
2 Samuel 18
1 След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници.2 Давид оформи три групи – една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“3 Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“4 Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.5 Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом.6 И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора.7 Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане – избити бяха двадесет хиляди души.8 Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби.9 И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга.10 Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“11 Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“12 А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“13 А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“14 Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба.15 Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха.16 След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой.17 Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.18 Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник.19 След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“20 Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие – друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“21 Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо.22 Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“23 Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий.24 В това време Давид седеше между двете градски порти. Стражът се изкачи на покрива на градската порта, вдигна очи и видя, че един човек тича сам.25 Тогава стражът извика и съобщи на царя. Царят каза: „Ако е самичък, това е вестоносец.“ А онзи все повече и повече се приближаваше.26 Стражът видя и друг човек да тича и викна към вратаря: „Ето още един човек тича.“ Царят каза: „Също и това е вестоносец.“27 Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той – идва с добра вест.“28 Ахимаас се провикна към царя: „Поздрав!“ Поклони се на царя с лице до земята и каза: „Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който победи тези, които бяха се вдигнали против моя господар, царя!“29 След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“30 Царят каза: „Обърни се и застани тук.“ Той веднага се обърна и застана.31 Ето пристигна и Хусий. Хусий каза: „Добра вест има за господаря ми, царя! Господ въздаде днес справедливост, като те избави от всички, които се бяха вдигнали против тебе.“32 Царят попита Хусий: „Как е моето момче Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано същото, което сполетя този млад мъж, сполети враговете на моя господар, царя, както и всички, които се опълчват против тебе със зло!“
