Skip to the beginning of the images gallery

Хана се моли да се събуди

Name: Хана се моли да се събуди
Brand: GoodSalt
SKU: lwjas0187
Price: 6.78 BGN
Availability: InStock

Продукт

ID на изображението

lwjas0187

Описание

Библейска жена се моли.

Художник

Lars Justinen

Детайли на изображението

More Information
Ключови думи	искане молба молещ се моля отчаяние се позовава на скръб Хана
Secondary Keywords	вик дама жена женски заседание коленича коленичил молитва надежда питам плач плача покаяние Помощ седя Скромен умолява
Tertiary Keywords	мъка пита покаят разкаян Уважение
Писания	1 John 1 1 Samuel 1 1 Thessalonians 5 1 Timothy 2 Matthew 5 Matthew 6 Psalms 5 Psalms 54 Psalms 6 Romans 8 Деяния на апостолите 6 Лука 11 Лука 6 Марк 11 Марк 13 Марк 14 1 John 1 1 Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота 2 (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), 3 което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. 4 И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна. 5 И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. 6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината; 7 ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях. 8 Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда. 10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас. 1 Samuel 1 1 There was a certain man of Ramathaim-zophim of the hill country of Ephraim whose name was Elkanah the son of Jeroham, son of Elihu, son of Tohu, son of Zuph, an Ephrathite. 2 He had two wives. The name of the one was Hannah, and the name of the other, Peninnah. And Peninnah had children, but Hannah had no children. 3 Now this man used to go up year by year from his city to worship and to sacrifice to the LORD of hosts at Shiloh, where the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were priests of the LORD. 4 On the day when Elkanah sacrificed, he would give portions to Peninnah his wife and to all her sons and daughters. 5 But to Hannah he gave a double portion, because he loved her, though the LORD had closed her womb. 6 And her rival used to provoke her grievously to irritate her, because the LORD had closed her womb. 7 So it went on year by year. As often as she went up to the house of the LORD, she used to provoke her. Therefore Hannah wept and would not eat. 8 And Elkanah, her husband, said to her, “Hannah, why do you weep? And why do you not eat? And why is your heart sad? Am I not more to you than ten sons?” 9 After they had eaten and drunk in Shiloh, Hannah rose. Now Eli the priest was sitting on the seat beside the doorpost of the temple of the LORD. 10 She was deeply distressed and prayed to the LORD and wept bitterly. 11 And she vowed a vow and said, “O LORD of hosts, if you will indeed look on the affliction of your servant and remember me and not forget your servant, but will give to your servant a son, then I will give him to the LORD all the days of his life, and no razor shall touch his head.” 12 As she continued praying before the LORD, Eli observed her mouth. 13 Hannah was speaking in her heart; only her lips moved, and her voice was not heard. Therefore Eli took her to be a drunken woman. 14 And Eli said to her, “How long will you go on being drunk? Put your wine away from you.” 15 But Hannah answered, “No, my lord, I am a woman troubled in spirit. I have drunk neither wine nor strong drink, but I have been pouring out my soul before the LORD. 16 Do not regard your servant as a worthless woman, for all along I have been speaking out of my great anxiety and vexation.” 17 Then Eli answered, “Go in peace, and the God of Israel grant your petition that you have made to him.” 18 And she said, “Let your servant find favor in your eyes.” Then the woman went her way and ate, and her face was no longer sad. 19 They rose early in the morning and worshiped before the LORD; then they went back to their house at Ramah. And Elkanah knew Hannah his wife, and the LORD remembered her. 20 And in due time Hannah conceived and bore a son, and she called his name Samuel, for she said, “I have asked for him from the LORD.” 21 The man Elkanah and all his house went up to offer to the LORD the yearly sacrifice and to pay his vow. 22 But Hannah did not go up, for she said to her husband, “As soon as the child is weaned, I will bring him, so that he may appear in the presence of the LORD and dwell there forever.” 23 Elkanah her husband said to her, “Do what seems best to you; wait until you have weaned him; only, may the LORD establish his word.” So the woman remained and nursed her son until she weaned him. 24 And when she had weaned him, she took him up with her, along with a three-year-old bull, an ephah of flour, and a skin of wine, and she brought him to the house of the LORD at Shiloh. And the child was young. 25 Then they slaughtered the bull, and they brought the child to Eli. 26 And she said, “Oh, my lord! As you live, my lord, I am the woman who was standing here in your presence, praying to the LORD. 27 For this child I prayed, and the LORD has granted me my petition that I made to him. 28 Therefore I have lent him to the LORD. As long as he lives, he is lent to the LORD.” And he worshiped the LORD there. 1 Thessalonians 5 1 А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2 защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3 Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4 А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5 Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6 И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7 Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8 Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение, 9 защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа, 10 Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него. 11 Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите. 12 И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, 13 и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си. 14 Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички. 15 Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички. 16 Винаги се радвайте. 17 Непрестанно се молете. 18 За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса. 19 Духа не угасяйте. 20 Пророчествата не унижавайте. 21 Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. 22 Въздържайте се от всякакво зло. 23 А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа. 24 Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това. 25 Братя, молете се за нас. 26 Поздравете всички братя със свето целуване. 27 Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя. 28 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас. Амин. 1 Timothy 2 1 И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, 2 за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота; 3 защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, 4 Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. 5 Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус, 6 Който отдаде Себе Си откуп за всички – нещо в свое време засвидетелствувано, 7 за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината. 8 И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9 също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетейки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10 а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11 Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12 На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13 Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14 и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15 но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие. Acts 6 1 Now in these days when the disciples were increasing in number, a complaint by the Hellenists arose against the Hebrews because their widows were being neglected in the daily distribution. 2 And the twelve summoned the full number of the disciples and said, “It is not right that we should give up preaching the word of God to serve tables. 3 Therefore, brothers, pick out from among you seven men of good repute, full of the Spirit and of wisdom, whom we will appoint to this duty. 4 But we will devote ourselves to prayer and to the ministry of the word.” 5 And what they said pleased the whole gathering, and they chose Stephen, a man full of faith and of the Holy Spirit, and Philip, and Prochorus, and Nicanor, and Timon, and Parmenas, and Nicolaus, a proselyte of Antioch. 6 These they set before the apostles, and they prayed and laid their hands on them. 7 And the word of God continued to increase, and the number of the disciples multiplied greatly in Jerusalem, and a great many of the priests became obedient to the faith. 8 And Stephen, full of grace and power, was doing great wonders and signs among the people. 9 Then some of those who belonged to the synagogue of the Freedmen (as it was called), and of the Cyrenians, and of the Alexandrians, and of those from Cilicia and Asia, rose up and disputed with Stephen. 10 But they could not withstand the wisdom and the Spirit with which he was speaking. 11 Then they secretly instigated men who said, “We have heard him speak blasphemous words against Moses and God.” 12 And they stirred up the people and the elders and the scribes, and they came upon him and seized him and brought him before the council, 13 and they set up false witnesses who said, “This man never ceases to speak words against this holy place and the law, 14 for we have heard him say that this Jesus of Nazareth will destroy this place and will change the customs that Moses delivered to us.” 15 And gazing at him, all who sat in the council saw that his face was like the face of an angel. Luke 11 1 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си. 2 А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден; 4 и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. 5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба, 6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа; 7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, – 8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска. 9 И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; 10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. 11 И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? 12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия? 13 И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат? 14 Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше. 15 А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. 16 А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 17 Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; 18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете. 19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 20 Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие. 21 Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; 22 когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му. 23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява. 24 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; 25 и като дойде, намира я пометена и наредена; 26 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. 27 А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28 А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят. 29 Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; 30 защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род. 31 Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. 32 Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. 33 Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 34 Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; 35 и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина. 36 Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние. 37 И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата. 38 А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда. 39 Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. 40 Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното? 41 Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто. 42 Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43 Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46 Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите. 47 Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48 с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49 Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50 за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51 от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52 Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53 И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54 като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят. Luke 6 1 В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. 2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота? 3 Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? 5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата. 6 Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха. 10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. 11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса. 12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: 14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот, 16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. 17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19 И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20 И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22 Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23 Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците. 24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата. 25 Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 26 Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. 27 Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, 28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. 29 На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. 30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад. 31 И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. 32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35 Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. 36 И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. 37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; 38 давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 39 Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? 40 Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. 41 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? 42 Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. 46 И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48 Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването ѝ биде голямо. Mark 11 1 Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7 И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8 А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. 9 И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! 10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! 11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14 И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му. 15 Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16 и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17 И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18 Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19 А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22 Иисус им отговори и рече: 23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24 Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25 И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26 Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. 27 И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32 Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. Mark 13 1 И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! 2 Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3 И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: 4 кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? 5 Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. 6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. 7 А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. 8 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки. 9 Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. 10 И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието. 11 Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии. 12 И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят. 13 И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. 14 А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 15 и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; 16 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 17 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 18 Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. 19 Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. 20 И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните. 21 Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, – не вярвайте. 22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23 А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко. 24 Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25 и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26 Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27 И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28 Вземете подобие от смоковницата: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29 тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30 Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 32 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. 33 Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. 34 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден. 35 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, 36 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. 37 А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни! Mark 14 1 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; 2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа. 3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. 4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? 5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. 6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. 8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши. 10 Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12 В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27 И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“. 28 Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не. 30 Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32 Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. 39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. 43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равѝ, Равѝ! и Го целуна. 46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49 Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53 И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55 А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58 чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62 Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче. Matthew 5 1 Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3 блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4 Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6 Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10 Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11 Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12 Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13 Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. 14 Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15 Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16 Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17 Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18 Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 И тъй, който наруши една от наймалките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. 20 Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21 Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“. 22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака̀“, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена. 23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25 Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант. 27 Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“. 28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31 Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“. 32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува. 33 Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“. 34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37 Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38 Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“. 39 Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42 Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43 Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. 44 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45 за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец. Matthew 6 1 Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2 И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3 А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4 та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5 И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6 А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7 А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8 прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9 А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11 насъщния ни хляб дай ни днес; 12 и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13 и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. 14 Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15 ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16 Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17 А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18 та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19 Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20 но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 22 Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; 23 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? 24 Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. 25 Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26 Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? 27 Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? 28 Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; 29 а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; 30 и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! 31 И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32 Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33 Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34 И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. Psalm 5 1 За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид. 2 Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов! 3 Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой, защото се моля пред Тебе! 4 Господи, чуй гласа ми рано сутрин. Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам, 5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието. Злият не може да се приюти при Тебе. 6 Горделивите няма да устоят пред Тебе – Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие. 7 Ти ще погубиш всички лъжци. Убиец и измамник са противни за Господа. 8 По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе. 9 Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми! Направи равен Твоя път пред мене! 10 Защото в устата им няма истина, а сърцето им носи разруха. Гърлото им е отворен гроб, а езикът им – коварен. 11 Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи! Отхвърли ги поради многото им престъпления, защото се надигнаха против Тебе. 12 И нека се радват всички, които се уповават на Тебе; те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш. Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име. 13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника, като с щит го обгръщаш с благоволение. Psalm 54 1 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид, 2 когато дойдоха зифейците и казаха на Саул: „Не се ли крие у нас Давид?“ 3 Боже, спаси ме чрез Своето име и ме защити чрез Своята сила! 4 Боже, вслушай се в молитвата ми, обърни внимание какво ще кажа! 5 Защото чужденци се надигнаха против мене, насилници се обръщат против живота ми – те нямат Бога пред очите си. 6 Но Бог е мой помощник, Господ подкрепя живота ми. 7 Ще въздаде на враговете ми за злото. Погуби ги, Боже, заради Своята истина. 8 Ще Ти принеса жертвата си с усърдие, ще Те прославя, защото Ти си благ, 9 защото ме избави от бедата и очите ми видяха повалянето на моите неприятели. Psalm 6 1 За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид. 2 Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си. 3 Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен. Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си. 4 Моята душа страда силно, а Ти, Господи, докога ще се бавиш? 5 Обърни се, Господи, избави ме! Спаси ме заради милостта Си, 6 защото сред мъртвите никой няма да Те споменава, в преизподнята кой ще Те прославя? 7 Уморен съм от своите въздишки. Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си. 8 Помръкнаха от скръб очите ми, състариха се поради всичките ми врагове. 9 Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие. 10 Господ чу молбата ми, Господ приема молитвата ми. 11 Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове! Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор. Romans 8 1 There is therefore now no condemnation for those who are in Christ Jesus. 2 For the law of the Spirit of life has set you free in Christ Jesus from the law of sin and death. 3 For God has done what the law, weakened by the flesh, could not do. By sending his own Son in the likeness of sinful flesh and for sin, he condemned sin in the flesh, 4 in order that the righteous requirement of the law might be fulfilled in us, who walk not according to the flesh but according to the Spirit. 5 For those who live according to the flesh set their minds on the things of the flesh, but those who live according to the Spirit set their minds on the things of the Spirit. 6 For to set the mind on the flesh is death, but to set the mind on the Spirit is life and peace. 7 For the mind that is set on the flesh is hostile to God, for it does not submit to God's law; indeed, it cannot. 8 Those who are in the flesh cannot please God. 9 You, however, are not in the flesh but in the Spirit, if in fact the Spirit of God dwells in you. Anyone who does not have the Spirit of Christ does not belong to him. 10 But if Christ is in you, although the body is dead because of sin, the Spirit is life because of righteousness. 11 If the Spirit of him who raised Jesus from the dead dwells in you, he who raised Christ Jesus from the dead will also give life to your mortal bodies through his Spirit who dwells in you. 12 So then, brothers, we are debtors, not to the flesh, to live according to the flesh. 13 For if you live according to the flesh you will die, but if by the Spirit you put to death the deeds of the body, you will live. 14 For all who are led by the Spirit of God are sons of God. 15 For you did not receive the spirit of slavery to fall back into fear, but you have received the Spirit of adoption as sons, by whom we cry, “Abba! Father!” 16 The Spirit himself bears witness with our spirit that we are children of God, 17 and if children, then heirs—heirs of God and fellow heirs with Christ, provided we suffer with him in order that we may also be glorified with him. 18 For I consider that the sufferings of this present time are not worth comparing with the glory that is to be revealed to us. 19 For the creation waits with eager longing for the revealing of the sons of God. 20 For the creation was subjected to futility, not willingly, but because of him who subjected it, in hope 21 that the creation itself will be set free from its bondage to corruption and obtain the freedom of the glory of the children of God. 22 For we know that the whole creation has been groaning together in the pains of childbirth until now. 23 And not only the creation, but we ourselves, who have the firstfruits of the Spirit, groan inwardly as we wait eagerly for adoption as sons, the redemption of our bodies. 24 For in this hope we were saved. Now hope that is seen is not hope. For who hopes for what he sees? 25 But if we hope for what we do not see, we wait for it with patience. 26 Likewise the Spirit helps us in our weakness. For we do not know what to pray for as we ought, but the Spirit himself intercedes for us with groanings too deep for words. 27 And he who searches hearts knows what is the mind of the Spirit, because the Spirit intercedes for the saints according to the will of God. 28 And we know that for those who love God all things work together for good, for those who are called according to his purpose. 29 For those whom he foreknew he also predestined to be conformed to the image of his Son, in order that he might be the firstborn among many brothers. 30 And those whom he predestined he also called, and those whom he called he also justified, and those whom he justified he also glorified. 31 What then shall we say to these things? If God is for us, who can be against us? 32 He who did not spare his own Son but gave him up for us all, how will he not also with him graciously give us all things? 33 Who shall bring any charge against God's elect? It is God who justifies. 34 Who is to condemn? Christ Jesus is the one who died—more than that, who was raised—who is at the right hand of God, who indeed is interceding for us. 35 Who shall separate us from the love of Christ? Shall tribulation, or distress, or persecution, or famine, or nakedness, or danger, or sword? 36 As it is written, “For your sake we are being killed all the day long; we are regarded as sheep to be slaughtered.” 37 No, in all these things we are more than conquerors through him who loved us. 38 For I am sure that neither death nor life, nor angels nor rulers, nor things present nor things to come, nor powers, 39 nor height nor depth, nor anything else in all creation, will be able to separate us from the love of God in Christ Jesus our Lord.