1 Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.2 Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.3 Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие,4 Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си ч да се роди?5 Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;6 роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.7 Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.8 Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.9 Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?10 Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?11 Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.12 Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?13 Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.14 И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.16 Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.19 Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.20 Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.21 А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.22 След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.23 А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;24 защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.25 Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.27 Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.29 Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.30 Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.31 Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.32 И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.33 Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.35 Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.36 Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.
Matthew 18
1 В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?2 И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях3 и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;4 и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;5 и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;6 а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.7 Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.8 Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;9 и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.10 Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.11 Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.12 Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.14 Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.15 Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;16 ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;17 ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.18 Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.19 Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;20 защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.21 Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?22 Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.23 Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.24 Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;25 а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;26 тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.27 А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.28 Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;29 тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;30 но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.32 Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;33 не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?34 И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.35 Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.
