1 It was now two days before the Passover and the Feast of Unleavened Bread. And the chief priests and the scribes were seeking how to arrest him by stealth and kill him,2 for they said, “Not during the feast, lest there be an uproar from the people.”3 And while he was at Bethany in the house of Simon the leper, as he was reclining at table, a woman came with an alabaster flask of ointment of pure nard, very costly, and she broke the flask and poured it over his head.4 There were some who said to themselves indignantly, “Why was the ointment wasted like that?5 For this ointment could have been sold for more than three hundred denarii and given to the poor.” And they scolded her.6 But Jesus said, “Leave her alone. Why do you trouble her? She has done a beautiful thing to me.7 For you always have the poor with you, and whenever you want, you can do good for them. But you will not always have me.8 She has done what she could; she has anointed my body beforehand for burial.9 And truly, I say to you, wherever the gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will be told in memory of her.”10 Then Judas Iscariot, who was one of the twelve, went to the chief priests in order to betray him to them.11 And when they heard it, they were glad and promised to give him money. And he sought an opportunity to betray him.12 And on the first day of Unleavened Bread, when they sacrificed the Passover lamb, his disciples said to him, “Where will you have us go and prepare for you to eat the Passover?”13 And he sent two of his disciples and said to them, “Go into the city, and a man carrying a jar of water will meet you. Follow him,14 and wherever he enters, say to the master of the house, ‘The Teacher says, Where is my guest room, where I may eat the Passover with my disciples?’15 And he will show you a large upper room furnished and ready; there prepare for us.”16 And the disciples set out and went to the city and found it just as he had told them, and they prepared the Passover.17 And when it was evening, he came with the twelve.18 And as they were reclining at table and eating, Jesus said, “Truly, I say to you, one of you will betray me, one who is eating with me.”19 They began to be sorrowful and to say to him one after another, “Is it I?”20 He said to them, “It is one of the twelve, one who is dipping bread into the dish with me.21 For the Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.”22 And as they were eating, he took bread, and after blessing it broke it and gave it to them, and said, “Take; this is my body.”23 And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, and they all drank of it.24 And he said to them, “This is my blood of the covenant, which is poured out for many.25 Truly, I say to you, I will not drink again of the fruit of the vine until that day when I drink it new in the kingdom of God.”26 And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives.27 And Jesus said to them, “You will all fall away, for it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep will be scattered.’28 But after I am raised up, I will go before you to Galilee.”29 Peter said to him, “Even though they all fall away, I will not.”30 And Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows twice, you will deny me three times.”31 But he said emphatically, “If I must die with you, I will not deny you.” And they all said the same.32 And they went to a place called Gethsemane. And he said to his disciples, “Sit here while I pray.”33 And he took with him Peter and James and John, and began to be greatly distressed and troubled.34 And he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death. Remain here and watch.”35 And going a little farther, he fell on the ground and prayed that, if it were possible, the hour might pass from him.36 And he said, “Abba, Father, all things are possible for you. Remove this cup from me. Yet not what I will, but what you will.”37 And he came and found them sleeping, and he said to Peter, “Simon, are you asleep? Could you not watch one hour?38 Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.”39 And again he went away and prayed, saying the same words.40 And again he came and found them sleeping, for their eyes were very heavy, and they did not know what to answer him.41 And he came the third time and said to them, “Are you still sleeping and taking your rest? It is enough; the hour has come. The Son of Man is betrayed into the hands of sinners.42 Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.”43 And immediately, while he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a crowd with swords and clubs, from the chief priests and the scribes and the elders.44 Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man. Seize him and lead him away under guard.”45 And when he came, he went up to him at once and said, “Rabbi!” And he kissed him.46 And they laid hands on him and seized him.47 But one of those who stood by drew his sword and struck the servant of the high priest and cut off his ear.48 And Jesus said to them, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me?49 Day after day I was with you in the temple teaching, and you did not seize me. But let the Scriptures be fulfilled.”50 And they all left him and fled.51 And a young man followed him, with nothing but a linen cloth about his body. And they seized him,52 but he left the linen cloth and ran away naked.53 And they led Jesus to the high priest. And all the chief priests and the elders and the scribes came together.54 And Peter had followed him at a distance, right into the courtyard of the high priest. And he was sitting with the guards and warming himself at the fire.55 Now the chief priests and the whole Council were seeking testimony against Jesus to put him to death, but they found none.56 For many bore false witness against him, but their testimony did not agree.57 And some stood up and bore false witness against him, saying,58 “We heard him say, ‘I will destroy this temple that is made with hands, and in three days I will build another, not made with hands.’”59 Yet even about this their testimony did not agree.60 And the high priest stood up in the midst and asked Jesus, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?”61 But he remained silent and made no answer. Again the high priest asked him, “Are you the Christ, the Son of the Blessed?”62 And Jesus said, “I am, and you will see the Son of Man seated at the right hand of Power, and coming with the clouds of heaven.”63 And the high priest tore his garments and said, “What further witnesses do we need?64 You have heard his blasphemy. What is your decision?” And they all condemned him as deserving death.65 And some began to spit on him and to cover his face and to strike him, saying to him, “Prophesy!” And the guards received him with blows.66 And as Peter was below in the courtyard, one of the servant girls of the high priest came,67 and seeing Peter warming himself, she looked at him and said, “You also were with the Nazarene, Jesus.”68 But he denied it, saying, “I neither know nor understand what you mean.” And he went out into the gateway and the rooster crowed.69 And the servant girl saw him and began again to say to the bystanders, “This man is one of them.”70 But again he denied it. And after a little while the bystanders again said to Peter, “Certainly you are one of them, for you are a Galilean.”71 But he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know this man of whom you speak.”72 And immediately the rooster crowed a second time. And Peter remembered how Jesus had said to him, “Before the rooster crows twice, you will deny me three times.” And he broke down and wept.
Matthew 26
1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
