1 В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него,2 царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших3 и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“4 А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог5 и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“6 Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.
