12 и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна.14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.17 И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.22 Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)26 Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;27 а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
