11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –12 и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна.14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.17 И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.22 Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)26 Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;27 а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
Matthew 25
14 Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:15 и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.21 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;29 защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;30 а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
