Битка за слонове

1 Chronicles 6

34 син на Елкана, син на Ероама, син на Елиила, син на Тоя, 34 И две врати от елхово дърво; двете крила на едната врата се сгъваха и двете крила на другата врата се сгъваха. 34 Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят 'като се обърнат' към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име, 34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб. 34 А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват. 34 И ако заемате 'само' на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното. 34 И 'Исус' като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. 34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. 34 Защото ревнуването на мъжа е 'една' ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието; 35 син на Суфа, син на Елкана, син на Маата, син на Амасая, 35 И изряза на тях херувими и палми и цъфнали цветове; и покри ги със злато натъкмено върху изрязаното, 35 тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им. 35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 35 После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха. 35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. 35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно; 35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да 'му' дадеш много подаръци. 36 син на Елкана, син на Иоила, син на Азария, син, на Софония, 36 Съгради вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди. 36 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка, 36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 36 И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал, 36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден. 36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 37 син на Тахата, син на Асира, син на Авиасафа, син на Корея, 37 През четвъртата година, в месец Зив, се положиха основите на Господния дом; 37 и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда, 37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; 37 ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал. 37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени; 37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? 38 син на Исаара, син на Каата, син на Левия, син на Израиля. 38 И през единадесетата година, в месец Вул, който е осмият месец, домът се свърши във всичките си части и съвършено по плана си. Така, за седем години той го построи. 38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, 'като се обърнат' към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 38 Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода. 38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. 38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби. 39 И брат му Асаф, който стоеше отдясно нему: Асаф, син на Варахия, син на Сама, 39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им, и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 39 И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса. 39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? 39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. 40 син на Михаила, син на Ваасия, син на Малхия, 40 Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място. 40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. 40 И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса. 40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки 'ученик', когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си. 40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. 41 син на Етния, син на Зара, син на Адаия, 41 Стани, прочее, сега, Господи Боже, 'влез' в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага. 41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око? 41 И като взе петте хляба и двете риби, 'Исус' погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките. 42 син на Етана, син на Зима, син на Семея, 42 Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, 'които си показал към' слугата Си Давида. 42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 син на Яата, син на Гирсома, син на Левия. 43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. 43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. 44 И братята им Мерариеви потомци, които бяха от ляво: Етан син на Кисия, син на Авдия, син на Малуха, 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. 44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. 45 син на Асавия, син на Амасия, син на Хелкия, 45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият 'човек' от злото 'си съкровище' изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста. 45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди 'Него' на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46 син на Амсия, син на Вания, син на Самира, 46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам? 46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.