2 Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя ѝ отговори: „Иди, дъще моя.“3 Тя отиде и започна да събира в полето класове след жетварите. Случи се да попадне на нивата, която принадлежеше на Вооз, който беше от рода на Елимелех.4 И ето там Вооз дойде от Витлеем и поздрави жетварите: „Господ да бъде с вас!“ Те му отговориха: „Господ да те благослови!“5 Тогава Вооз запита младия си слуга, надзорник на жетварите: „На кого принадлежи тази млада жена?“6 Младият слуга, надзорник на жетварите, отговори с думите: „Тази млада жена е моавка, дошла с Ноемин от земята Моав.7 Тя ни помоли: „Нека да събирам класове между снопите след жетварите.“ Така тя дойде и остана тук. От сутринта досега само за малко си е почивала.“8 Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини.9 Гледай на коя нива жънат те и върви след тях. Аз забраних на младите си слуги да те оскърбяват. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий от водата, която са донесли слугите ми.“
