Доркас дава дрехи на бедните деца

Доркас, наричана още Тавита, стои на прага на каменна къща и подава току-що ушита туника на босо дете, докато майка с бебе на ръце и друго малко дете чакат наблизо. Обстановката в двора, простите дрехи и внимателните лица подчертават тихото милосърдие на ранната християнска общност. Доркас е запомнена в Деяния като ученичка, „пълна с добри дела и милостини“, особено известна с това, че е шила туники и дрехи за нуждаещите се. Нейното служение се превръща в живо свидетелство за вяра, изразена чрез практическо състрадание. Това произведение подчертава служението да се обличат бедните, да се полагат грижи за вдовици и деца и да се почита новозаветният призив към въплътено милосърдие в църквата.