Skip to the beginning of the images gallery

Елисей и Ависага

Name: Елисей и Ависага
Brand: GoodSalt
SKU: prcas1163
Price: 6.78 BGN
Availability: InStock

Продукт

ID на изображението

prcas1163

Описание

Elisha sits among the rocky heights with his prophet’s staff beside him as the Shunammite woman falls at his feet in desperate appeal. Gehazi reaches toward her, but the prophet restrains the moment with solemn discernment, recognizing the grief hidden within her heart. A servant waits with a donkey in the mountain pass behind them, recalling her urgent journey to the man of God after the death of her promised son.

The scene comes from 2 Kings 4, where the woman of Shunem refuses to abandon hope and declares her resolve: “As the LORD lives and as you yourself live, I will not leave you.” Her posture embodies intercession, faith under trial, and the appeal of a grieving mother to God’s appointed prophet. Elisha’s response points beyond human comfort to the Lord who restores life, making this artwork fitting for teaching on prayer, perseverance, pastoral care, and resurrection hope in the Old Testament.

Художник

Providence Collection

Детайли на изображението

More Information
Ключови думи	2 kings Гиезий Елисей планината Кармил пророк Сунамката
Secondary Keywords	man of God resurrection hope Ависага вяра завещание застъпничество магаре майка персонал разделен син скръб стар завет старо Сунем царе царство
Tertiary Keywords	biblical teaching child restored pastoral care rocky wilderness молитва постоянство слуга царе
Писания	2 Kings 4 2 Kings 4:25-30 2 Kings 4:32-37 2 Kings 4 1 Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ 2 Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“ 3 Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой. 4 Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“ 5 Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше. 6 Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече. 7 Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“ 8 Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. 9 Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. 10 Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“ 11 Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. 12 Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. 13 Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ 14 Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ 15 Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. 16 Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ 17 Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей. 18 Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. 19 То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ 20 Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. 21 Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. 22 След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ 23 Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ 24 И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ 25 Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. 26 Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ 27 Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ 28 Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ 29 Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ 30 Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея. 31 Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ 32 Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. 33 Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. 35 Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. 36 Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ 37 Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе. 38 Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“ 39 И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава. 40 Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. 41 Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно. 42 И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове – двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“ 43 Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: „Ще ядат, и ще остане“.“ 44 Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа. 2 Kings 4 25 Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. 26 Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ 27 Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ 28 Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ 29 Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ 30 Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея. 2 Kings 4 32 Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. 33 Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. 35 Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. 36 Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ 37 Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.

Максимален размер на файла

Ширина

2934

Височина

4000

6,78 лв.

Елисей и Ависага

2 Kings 4

2 Kings 4

2 Kings 4

Special Galleries