1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.2 Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.3 Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.5 И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.8 А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед10 и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.13 Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!17 Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,18 и около четирийсет години време ги храни в пустинята;19 и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;20 а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.21 После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.22 Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“.23 От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,24 след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.25 А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“.26 Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.27 Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;28 и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.30 Но Бог Го възкреси от мъртвите;31 през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,33 както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“.34 А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“.35 Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.38 И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;39 и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:41 „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“.42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.43 А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.46 Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.47 Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.50 Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.
Acts 17
1 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.2 Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,3 като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, – голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.5 Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.6 А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;7 тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар – Иисус.8 И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.9 Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.10 А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.11 Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.12 И мнозина от тях повярваха – и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.13 Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.14 Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.15 Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.16 Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.17 И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.18 А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: „какво иска да каже тоя празнословец?“ а други: „види се, той проповядва за чужди божества“, защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.19 И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?20 Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.21 А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или слушат нещо ново.22 Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.24 Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,25 нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.26 Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,27 за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:28 защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „Негов сме и род“.29 И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.30 Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;31 защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.33 И тъй, Павел излезе из средата им.34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.
