Чернокожият мъж, за когото Бог се погрижи

Йеремия стои до Авдемелех Етиопеца, като полага твърда ръка върху него, докато войници се задържат близо до портата на размирния Йерусалим. Седналият чуждоземен слуга, облечен в царски цвят и белязан с достойнство, поглежда нагоре към пророка, след като е рискувал живота си, за да защити Божия пратеник. Обстановката напомня падането на Йерусалим под Вавилон, когато страхът, съдът и милостта се срещат по улиците на обсадения град.

Сцената черпи вдъхновение от Jeremiah 39:15-18, където Господ изпраща лично слово до Авдемелех: той ще бъде избавен, защото се е уповал на Бога. Този верен кушит по-рано е спасил Йеремия от ямата, и Бог не забравя смелостта му. Произведението подчертава божествената грижа към пренебрегнатия, чужденеца и слугата, чието упование става негово прибежище в ден на национален крах.