1 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“2 Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“3 Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“4 Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала.5 Тя зачена и роди син на Яков.6 Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан.7 Вала отново зачена и роди на Яков още един син.8 Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим.9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.10 Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков.11 Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад.12 Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков.13 Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир.14 По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“15 Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“16 И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея.17 Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син.18 „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар.19 Лия отново зачена и роди на Яков шести син.20 Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон.21 После роди дъщеря и я нарече Дина.22 Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна.23 Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“24 Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си.26 При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“27 Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе.28 Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“29 Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене.30 Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“31 Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз:32 да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата.33 Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“34 Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“35 Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си.36 Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките.38 Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките.39 Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък.40 Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван.41 Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях.42 А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков.43 Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.
