1 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:2 царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.7 Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;14 защото мнозина са звани, а малцина избрани.
