Гордостта на Авесалом

2 Samuel 16

1 Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино.2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“3 Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: „Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство“.“4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя.7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник!8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“9 Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“10 А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: „Защо правиш това?“.“11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал.12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени и отпочинаха там.15 А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел.16 В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана.19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“21 Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“22 И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.23 А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.